joomla template

МУЗИКАЛНО - ПОЕТИЧНИ РЕЦИТАЛИ В ЯМБОЛ

МУЗИКАЛНО - ПОЕТИЧНИ РЕЦИТАЛИ В ЯМБОЛ

Вчера, 28 март 21012 година, по покана на председателката на ямболското дружество на независимите писатели и активен участник в Международния конкурс за поетични преводи Генка Богданова в Ямбол гостуваха  четири  представителки на московската културна общественост:

-          Олга Малцева – Арзиани -  поетеса, преводач , журналист и главен  ораганизатор на Международния конкурс за поетични преводи с център Москва;

-          Елена Кожуховская – композитор, пианистка и  преподавател по електронна музика  в детска музикална школа Москва;

-          Елена Ефстафиева – педагог, продуцент и издател;

-          Олга Скрипкина – представител на руската православна църква

Първата среща се състоя в СОУ „Св.Климент Охридски” с деца от литературния клуб”Пегас”, чийто ръководител е г-жа Богданова. децата бяха очаровани от гостенките, които изпълниха музикално – поетичен рецитал по стихове на Олга Малцева ,преведени на български език от Генка Богданова  и музика на Елена Кожеховская. последвалия непринуден разговор на Олга Малцева с участниците в литературния клуб се превърна в импровизиран урок по руски език и руска  култура.

Следващата среща се състоя  в 17.30 в пълния с ценители на музикално – поетичното творчество арт салона на  НЧ”Пробуда-1909”.

      Тук госпожа Богданова в качеството си на председател на читалището поздрави присъстващите  от името на читалищното настоятелство и представи гостите. В следва-щите  час и половина поетесата Олга Малцева и композиторката Елена Кожуховска , омаяха  и зарадваха публиката с чудесните си  романси, преведени на български език Генка Богданова, Мария Шандуркова, Красимир Тенев. Двете дами Генка Богданова, Аделина Тодорова и Петко Илиев с три нови песни по техни текстове ,преведи на руски език от Олга Малцева.

     Като главен организатор на международния конкурс за поетични преводи Олга Малцева връчи от името на журито  почетна грамота на удостоената  с най-високата награда в конкурса ГРАН-ПРИ поетеса Генка Богданова. Тя  и обяви също ,че поетесата Тоня Борисова от Ямбол и гостуващите поети  Петко Илиев, Илко Карайчев и Николай Дялков  от Тополовград също са удостоени с награди за участието си в конкурса в различните номинации. ГОЛЯМАТА НАГРАДА получават Петко Илиев и Илко Карайчев, една ПЪРВА НАГРАДА е за Николай Дялков и една ВТОРА НАГРАДА за Тоня Торисова. 

    От свое име и от името на наградените си колеги тона Борисова поздрави гостите със стих и красива българска народна песен. Музикален поздрав поднесоха на своите съна-роднички и очарователните и гласовити рускини и съпрузите им от  смесения хор „Пятница- 13” при   Военен клуб –Ямбол.

      На неофициалната среща след рецитала ямболските и тополовградски поети  споде-лиха взаимните си впечатления от конкурса, попяха руски и български песни и играха кръшното българско хора – рамо –до рамо като истински приятели и братя и сестри .

Не бях добра през цялата година,

Старееш ти, сребреят ми косите,

по бръчките годините броим,

отколешният блясък във очите

във влага се превръща и горчи.

Каквото сме посяли днес го жънем:

и радостти и бликнали сълзи,

създаде ти два дъба здрави,

а аз родих две кичести брези.

Чрез тях ще продължаваме да бъдем

във вените им,в пулса им дори

и в този свят за нас така оскъден

Смъртта не ще ни нивга покоси.

-На младини посяхме любовта

тя днес в душите ни се разцъфтя.

Тъй плаха съм и тъй несъвършена

сравнена с нея просто съм една

не будеща желание и земна,

подобие на сянка на жена.

Не съм красива с чар на Афродита,

ни царствена осанка имам аз,

но с радост е душата ми пропита

от шепота на твоя нежен глас,

от който и звездите се опиват,

от който и земята се върти...

Дорде го чувам, аз ще съм щастлива,

бъди щастлив чрез мен и ти!

-На полета си моите крила

с които само мога да летя.

Разнежена в окото ми сълза

търкулва се от чувството,което

пробуден спомен в моята душа,

сигнал изпрати право във сърцето.

Отгде се взе?Какво го провокира,

че тъй раздра завесата на две?

Нима мигът отминал не умира,

та се завръща в мене възроден?

Не искам спомен – мислите ми трови.

Бъди на дните ми реалността!

Любов,когато се повтори,

ще можем да я пазим до смъртта.

-Докато спомена в душата пазиш

обичта ни няма да погазиш.

Пътувам за София, за да участвам в първия за България семинар на Хосе Силва - УлтраМайнд ЕСП-Систем и отчитам всички недостатъци, които би имал един такъв първи семинар. Няма мнения, няма отзвуци, няма впечатления…нищо, което да ми даде някаква представа, какво мога да очаквам от този семинар, но въпреки това интуитивно избирам да участвам именно в него пред другия Силва Метод, за който имам само отлични препоръки и който ще се проведе успоредно с УлтраМайнд ЕСП-Систем. Не тръгнах водена от някакво любопитство или за да преоткривам светове, нито от манията за някакво псевдо- духовно извисяване, както го нарече Валери, а защото имам пълното убеждение, че нашите решения и постъпки не са единственото нещо, което определя съдбата ни и че мисълта е в основата на всичко, което ни се случва, независимо дали става въпрос за нещо което искаме да ни се случи или за нещо от което се страхуваме да ни се случи. Имах възможността да наблюдавам един по-особен период от живота си в който нямаше как да не обърна внимание на всекидневните случайности, които преобърнаха живота ми. Ако беше за седмица, две или месец, щях да махна с ръка, но при продължителност от цели 9 месеца…всеки друг на моето място щеше за си зададе същите въпроси като мен „Какво става?”, „ Как е възможно неща, които до вчера са били невъзможни, в един момент да започнат да се случват?” Не бях направила абсолютно нищо, за да предизвикам с нещо събитията освен едно – бях сменила гледната си точка. Година по-късно прочетох „ Селестинското пророчество – деветото откровение” на Джеймс Редфийлд което започна да изостря вниманието ми и да дава някаква яснота по въпросите, които си задавах. Първото откровение в „Селестинското пророчество” се отнася до мистичните случайности, които стават в живота на всеки от нас. Векове наред на тези явления се е гледало като на чисто стечение на обстоятелствата, в което не може да се открие никакъв смисъл. Но когато преоценяваме духовните измерения на своето съществуване и отворим съзнанието си, започват да ни се случват събития, които не можем да пренебрегнем и оставим незабелязани. Година или две по-късно, книгите на Хосе Силва дадоха окончателен отговор на въпросите ми. И така…сега отивам да затвърдя това което знам/без да споменавам, че от няколко дни визуализирам, как вече съм приключила този семинар, тъй като обстоятелствата около мен по никакъв начин не ми позволяват да отделя цели два дни престой в София- които в последствие се оказаха четири/ и тъй като не познавам столицата добре, имам уговорката с Валери да ме посрещне пред хотел „Плиска” за да ме заведе до мястото където, ще се проведе семинара.
Спирайки погледа си на току що изправената ми коса, която обикновено прилича на разплетен дамаджан, , той ме посреща с думите „Как можа да орезилиш хубавата си коса” и ме мята на първия автобус, който сприра пред нас.
Тридесет минути по-късно, се озовавам като препоръчана пратка пред ИК „Кибеа”, под вещата „навигационна система” на Валери, който докато ме черпи капучино не успява да скрие възмущението си от това, че ще посветя цели два дни на този семинар. По- късно докато ме настанява на мястото ми в семинарната зала, прошепва полу-шеговито: „Резил! Заместник председателя на Съюза на Писателите от Интернет, на семинар на Силва Метод!”, но на тръгване вече с по-сериозен, но мек тон отсича „Роси, пожелавам ти успех!”
Залата се пълни с хора, а в главата ми се оформя такова напрежение, че скоро преминава в думкане по слепоочията ми. Ако го приема за знак, че не трябва да съм тук, трябва веднага да изляза и да отида на другия семинар, но нали именно защото послушах интуицията си сега съм тук!? Отчитам го като комбинация от вътрешните ми опасения, многото народ наоколо и отрицателното мнение на Валери, което никак не ми бе безразлично и което би било и мнението на обкръжаващата ме среда, ако знаеха къде съм в този момент.
Този първи семинар за мен, е първи семинар и за лектора и той всячески се старае да не показва пред останалите вълнението си.
За себе си установявам, че той има нужда от един тесен и сплотен кръг, от една тиха и спокойна атмосфера в която да премине първия му семинар като лектор, за да добие онази увереност и сигурност в себе си, необходима му за по-нататъшната му работа като лектор.
Лекцията свършва и в залата остават шепа хора, за да потвърдят участието си в семинара. Главоболието ми утихва и настроението ми се покачва с няколко степени.
Тръгвам си с убеждението, че тази група не сме случайно събрани хора.
Ако е имало случай, когато вътрешното ми чувство да ме е лъгало, то аз не си спомням.
На сутринта, групата е цяла и между нас се настанява една спокойна приятелска атмосфера, а от натрапчивото напрежение от предния ден няма и следа. Сякаш познавам лично всеки участник в групата: от спокойната и въздържана, но само на пръв поглед Цвети, до палавата и приличаща досущ на „шило в торба” Дани.
Няма да се спирам на подробностите от двата дни на семинара, нито ще коментирам това, че всички участници, до някакъв процент със затворени очи успяхме да разпознаем на кого принадлежи поставения в ръката ни предмет, както и болестите на хората, чиито имената ни бяха продиктувани. Бихме могли да го придадем както на сполучлива игра на въображението ни, така и на вътрешната ни интуиция. Аз лично предпочитам да вярвам, че моят духовен наставник ми подава информация до толкова, доколкото бих могла да приема на този етап на развитието си.
Това, което ме впечатлява най-много е формулата на Хосе Силва, която лектора Младен Михайлов ни чете по време на упражненията по медитация. А тя е следната:
„Вие ще продължавате да се стремите да участвате в конструктивни и творчески дейности, за да направите този свят по добър за живеене, така че когато преминете отвъд, ние ще сме оставили зад себе си един по-добър свят за тези, които идват след нас. Вие ще считате цялото човечество в зависимост от възрастта им за бащи и майки, за братя и сестри, за синове и дъщери. Вие сте висше човешко същество; вие притежавате по-голямо разбиране, състрадание и търпение към другите.
Никога няма да използвате тези нива на ума, за да нараните човешко същество.
Вие винаги ще използвате тези нива на ума по конструктивен, творчески начин за всичко, което е добро, непокварено, прилично и положително.”

От често срещания цитат в книгите на Хосе Силва „Вие никога и по никакъв начин няма да можете да навредите на друго човешко същество, дори и да искате” още тогава ми стана ясно, че читателя четейки тези редове сам програмира подсъзнанието си, за да не може да навреди на друг човек. До колко това е възможно не бих могла да кажа… По важното е, че Хосе Силва е изпълнил отлично мисията си в живота, а за нас остава да вземем пример и да изпълним своята по най-достойния за нас и за човечеството начин.

Вече съм в си у дома и решавам да тренирам интуицията си. Отварям страницата на „Спаси Дари на…” и прочитам името и възръстта на болното дете. Влизам в алфа ниво и отчитам лоша кръв и как извън органите, в коремната кухина се развъждат бактерии. Излизам от ниво, за да сверя с диагнозата. Детето страда от „Хронична чернодробна недостатъчност” в следствие на което се появява асцит (коремчето й се пълни с вода).
Не съм медицинско лице и не знам доколко моята информация съвпада с диагнозата на детето.
Прочитам името на десетгодишно дете и отново влизам в алфа ниво. Първата мисъл, която улавям е че детето боледува от детски паралич. Секунда преди да изляза от нивото се появява усещането, че детето е или от дом за сираци или няма родители.
При сверяването се оказва, че не съм познала диагнозата и детето страда от хронична бъбречна недостатъчност. По надолу се посочва, че на 2 годишна възраст детето е загубило майка си.
С описаните упражнения не искам да създавам впечатлението, че се изживявам като врачка, ясновидка и тем подобните им термини. Моята цел е да изпробвам, тренирам и най-вече да се науча да разпознавам гласа на интуицията си. По време на семинара и след него установявам, че съм по-склонна да приемам чувства и емоции, отколкото да поставям диагнози.
Не съм екзалтирана от метода на Хосе Силва, не се предоверявам и на авторитети, но аз, както и много други смятам, че ако допуснем Рационалното ни съзнание да работи в синхрон с Интуитивното ни съзнание, нашия живот и живота на цялата планета значително ще се подобри.

С тази статия и с цялото си сърце, желая на водещите семинара на УлтраМайнд ЕСП-Систем Младен Михайлов и Павлина Николова, попътен вятър и успешно изпълнение на мисията на живота им.

Все по-добре и по-добре!

Дали ще ме опазиш в паметта си-
това не знам и не гадая
но някой ден ще ме потърсиш
в сърцето си там-точно преди края.
Защото дадох ти сърцето
и за нов живот те възродих,
защото дадох ти небето
и в стиховете те обезсмъртих.
А ти разбра какво е обич,
чрез моя полет устремен
и си готов за всеки подвиг,
защото се почувства прероден.
-Ако паметта ми ти изневери,
сърцето мое никога не би.

Ще се сбогувам с тебе през октомври,
когато ме оголи есента.
Ще видиш ти очите ми огромни
да се превръщат в неми езера.
Тогава ще удавя тази песен-
симфония от звуци в тежък пир,
ще ме облъхне мириса на плесен
ще се смаля... и най-подир,
когато чуя воя на чакала,
като вълчица скитаща и зла,
към сърпа лунен ще запратя
свирепата омраза към света.
И девет нощи ще проклинам
да се затрие вдън земя...
Не ме разпитвай чувства дали имам!
Умряха те с последната сълза.

Ни в славата се вглеждаш, ни в пари,
ни в трепета на слънцето прилежно,
но следваш погледа на две очи,
които в други нечии се вглеждат,
а аз като кутре след твоят ден
на поглед твой случаен се надявам:
дори за миг минавайки през мен,
но в този миг да му се наслаждавам.
И в кръговрат на жажда безпощадна
въртим се аз и ти и тя и той,
и дращи по душите тази жажда
сред прилива на вечния порой.

Щом слънцето зад хребета залезе
аз търся погледа ти да ме сгрее.