ЛЕВСКИ
Не е мечтал за паметници, слава,
за шумни почетни слова,
а само - пак да имаме държава
и както всички - свобода...
В олтара й принесе всичко.
Накрая и живота си дари.
За себе си без да поиска нищо
премина земните си дни.
В наследство ни остави пример -
недостижим, въздействащ, величав,
и светлина, пронизваща годините,
и честен път за цялата страна!
Но кой по него днес поел е?
Встрани се лутаме като слепци,
доволни от измислени победи
и бляскави изпросени венци...
Гордеем се без всякаква заслуга -
слънца сме с отразена светлина...
А можем, можем да сме други -
тогава друг ще бъде и света!
ОТ МЕЧТИТЕ ЖИВОТЪТ ИЗВИРА
Не прибирам във спомени лятото,
както дрехите в зимните куфари,
а раздавам спокойно богатствата,
със които била съм отрупана...
Не забравям усмивката в джоба си,
не се крия зад тъмни стъкла.
Да се смея и плача свободна съм,
да подавам, поемам ръка...
Не отлагам живота за в бъдеще.
Не засядам в щастливо "преди".
Ако някой успешно излъже ме -
той на себе си само вреди!
И сърцето ми търси, намира
за мечтите си път всеки ден.
От мечтите животът извира,
и пътува, от тях окрилен!
В Я Т Ъ Р Ъ Т
Протегна се на вятъра ръката
и облаците като от въже събра.
Захвърли ги накуп зад планината
и ги забрави начаса...
Почуди се какво да свърши друго
и се разтича из града,
но бе единственият буден
всред шумната тълпа...
Тогава към морето се запъти,
разроши по-големите вълни,
засвири в дюните със мокри пръсти,
ала без публика се умори...
Запита се дали не е излишен,
защо е тук на този свят -
не движи вече мелници със жито,
ядоса ли се пък, му се боят...
Замлъкна той и се заслуша...
И отговор отнякъде дойде -
прегръщаш ти море и суша -
разумно силата владей,
че става зла, опасна свободата -
в сърцето ти, когато няма мир -
сама раздира си платната...
ОБИЧАЩ ДЕН И НОЩ БЪДИ!
Мога само да обичам
Мога само да обичам - както птиците летят,
както вятърът притичва или розите цъфтят...
Не познавам врагове. Всеки с нещо ме привлича.
Чувствам се като дете - зная само да обичам...
Нямам тайни. Не разбирам за какво са нужни те.
Радост всякъде намирам - в цвете, в камъче, в небе...
Мога само да обичам - себе си и всичко тук.
Може би на теб приличам - аз съм вечен, светъл дух!