joomla template

Снежно време е навън. 
Снежен е и коминът, даже. 
В далечината камбанен звън, 
а аз отново съм без гадже. 

Няма ги ръцете тихи, 
няма го гласът стаен, 
само чувства- скрити, 
само самота в мен. 

Никога не бих ранила, 
а сега съм наранена, 
и хората не бих лишила
от любов осамотена. 

Гласът познат ми изпари се
изчезна образа познат. 
И след таз раздяла -замислих се,
че трябва да си намеря накой богат. 

Но какво говоря- те парите, 
не правят хората добри. 
Плетат интриги, ах горките, 
правят тях да изглеждат зли. 

Но, ако имах пари в тази стая, 
щях да съм облечена в сатен, 
да пуша важно цигара, след цигара, 
да гледам теб- опетнен. 

Щях да се возя на кораб от мисли, 
на мечти и вятър в косите, 
и щяха да казват- красива си, 
не да ме оставят сама в дните. 

Щяха да ме искат- дали заради мен, дали заради парите. 
Щях да се усмихвам без болка от тъга. 
Защото щях да оставя, да, тях- горките, 
да плачат като мен-там - с разбити сърца.